Амнистия за сетивата
Да, спрях ги, цигарите.
Не било толкова трудно. Просто не трябва да се полагат усилия. Странно е как понякога се налага сам да се излъжеш. Прекарах месец и половина в абсолютната убеденост, че нямам намерение да ги спирам. И успях. Поне за сега.
Спирането на цигарите обаче се оказа не толкова похвално постижение. Много хора ме похвалиха, разбира се. Повечето дори решиха да последват светлия ми пример. Аз обаче не виждам никакво подобрение.
Дори когато пушех не съм бил толкова сърдит на себе си, че съм ги почнал. Сега съм. Мразя се. Ненавиждам се. Няма нищо хубаво в спирането. Не става дума за самия процес. Сега усещам толкова много неща, които цигарите са ми пречили да усещам.
Усещам толкова много миризми на толкова много неща, че ми се иска да съм пак пушач, който игнорира този аспект на околната среда.
Хора! Миришат ви краката, гъзовете, подмишниците, устите… Миришете на непрано, некъпано, неподмито, насрано, препило…
Дотук добре. Оказа се обаче, че и аз мириша повече. И на мен ми миришат горните и аз мириша на иброените. Няма такъв ужас. Хора! Като пушите устите ви миришат на пепелници, а когато не пушите миришат на кенеф. Сами избирайте.
Добре ама белият дроб ми е по-добре. Дръжки! Боли ме повече от всякога. Дори предпочитам да съм в задимена среда, за да погълна поне малко лековит пушек. Същите храчки. Същата болка сутрин. Само дето липсва желанието да запаля цигара.
Пестя пари. Пестя грънци. Пуша със 100 % по-малко, ям със 300 % повече. Пия три пъти повече кафе.
Хора пушете! Няма да умрете по-млади. Няма да миришете на друго освен на цигари. Няма да се чудите какво да правите в почивката. Ще имате още един повод да заговорите момиче. Няма да сте гейове, защото щом имате огънче - значи пушите, щом пушите - пиете, щом пиете - ходите по кръчми, щом ходите по кръчми - сваляте мацки, щом сваляте мацки - не сте гей.
Затова си нося едно кибритче в джоба. Върши много работа.
автор: bladerunner
|
|
|
Търсиш си оправдание
и си го намерил