Сайт за развлечения и добро настроение

” … Приказка намерена отново,лъч от слънце след морска буря оставящ дъха свободен от всякаква болка…. Духът на двамата влюбени… Нейната душа - от моста в последен скок към безкрайността се отправя. Неговият дух блуждае на един остров забравен, вика името на любимата. Днес, живеят с плът различна от телата на миналото. Обичат се и жадуват завършена близост, отвъд бариерите на пространство и време в преоткритата Венеция завинаги.”

Марко Бадзато

~ *** ~

Стъпих на тази влюбена земя и дълбоко вдишах въздуха… Казват , че е различен. Да, ухае на море, любов и… Венецианското слънце ме докосна и ме накара да забравя за дългото пътуване. Като, че ли вля във вените ми от своята енергия… Имах цял ден за да се шляя сама из уличките! Е, и с група приятели, но те предпочетоха да забият по музеите… Тя, самата Венеция е музей под открито небе!

Ето го… Дворецът на Дожите се извисява в цялото си величие. В продължение на векове тук е била резиденцията на Главния Дож и място, откъдето се е управлявала републиката. Посетете залите на двореца и ще добиете представа за сложния механизъм, по който е функционирала Венецианската държава, ще научите любопитни подробности за исторически събития и случки… и ще видите злато, злато, злато…

А аз се отправям към сърцето на Венеция – площадът Сан Марко… Двете колони… Крилатия лъв - символа на Венеция и Свети Теодор. (Венецианците не минават точно между колоните, понеже там са изгаряли осъдените на клада)
…. Отдалече чувам Вивалди… Нежната музика се носи и ти идва да танцуваш… (Не, че ако го направиш някой ще те погледне учудено.) Стотиците гълъби се въртяха около мен и се опитваха да ми привлекат вниманието. Взех зрънца и ги сложих в шепите си… Веднага станахме приятели! Замислих се, колко малко му трябва на едно същество, за да ти се довери… Носена от крилете на новите си приятели - гълъбите, под галещите лъчи на слънцето и под звуците на свирещия оркестър… се отдадох във вихъра на емоцията си… Разпилях зрънцата във въздуха… те естествено попадаха върху косите ми… ииииии……. Сещате се какво стана, нали!? Но изживяването си струваше, повярвайте…

Марсийската библиотека, Прокуратурата, Часовниковата кула също са едни от колоритните сгради, намиращи се на площада…
Но и Базиликата Сан Марко… Светещите й куполи с някаква сила те привличат неудържимо. Създадена първоначално само за дожите, едва през 19 век става достъпна за всички. Надписът на входа на базиликата, говори, че вътре са мощите на Свети Марко. За пренасянето на мощите разказва и мозайката на входа от страната на “Porta di San Alippio“. Пристъпвам към “златния олтар”, създаването на който продължава 500 години. Този шедьовър на византийското ювелирно изкуство е богато украсен със злато и скъпоценни камъни, пресъздаващи сцени от живота на Дева Мария, Христос и Свети Марко. А качвайки се на терасата на “Сан Марко”, можете да видите почти цяла Венеция, и отсрещните острови Бурано и Мурано. Прелест… Море и слънце… рисуващи златно-лазурни причудливости и мечтания пред погледа…
Няма как да подминеш Caffe “Quadri… чаша кафе и омайваща музика докосната от пръстите на млад виртуоз…

Не мислете, че излизайки от площад Сан Марко и гмуркайки се в криволичещите тесни улички и каналчета на Венеция чудесата свършват… Малките дюкянчета примамват с невероятните фигурки на муранските майстори от рисувано цветно стъкло, карнавални маски, шапки със звънчета и множество рогчета… Погледът ми грабна една стъклена топка… с падащ вътре в нея сняг! Върна спомените ми в детството… и хората, които обичам… :))

Вятърът донесе песента на гондолиер и провикването му “Гондолеееее…” Няма как да си във Венеция и да не прекосиш каналите й с гондола. Това е начинът да се докоснеш истински до нея и да повярваш в съществуването на това уникално кътче от света… Сградите се извисяват над теб… И по тях цветя, много цветя…. Разноцветие… Бъбренето с гондолиера е приятно, но защо ли предпочитам да ми попее… А аз да се насладя на мига!?… ;)))
“Канале Гранде”… Трите моста… “Риалто”, “Скалци” и “Моста на Академията”. Бароковите и готически дворци… Ca’ Rezzonico, Ca’ Pesaro, Ca’ d’ Oro, Ca’ Foscari, Palazzo Grassi…

Свечеряваше се… Фенерите вече светеха, пък и корабчето ни чакаше!
Мостът на въздишките… Мост с толкова тъжна история /последния поглед на осъдените на смърт към света/ Като, че да изтрие тъгата, днес всеки го свързва със страстната въздишка на влюбените! Загледах се… Момче и момиче прегърнати, мълчаливо гледаха залеза… Неволно потърсих ръката му… Липсваше ми… Единствено Той…

Венеция наистина е само за влюбени…

~ *** ~

автор: Адриана Зариан

Еротика Форум Запознанства