Сайт за развлечения и добро настроение

 

България е рай за пещерняците… Близо 5000 са откритите досега пещери у нас, но повечето от тях са достъпни само за спелеолозите.

 

Във Врачанския балкан има над 500 пещери, сред които най-дълбоката пещерна пропаст “Барки” в района на с. Горно Озирово - минус 356 м и дължина 2 600 м, най-красивата българска пропастна пещера “Змейова дупка” край с. Бистрец, най-интересните в морфологично отношение “Темната дупка” в района на Лакатник и “Серапионовата” в района на Черепиш и големият карстов извор “Житолюб”.

Сред тях като перла на подземния карстов свят е призната “Леденика” (надморска височина 830 метра).

До “Леденика” се стига по 16-километров асфалтов път от Враца, криволичещ сред скалите и горските масиви на планината, или пеш по екопътеката за 5 часа. ;)))

Първата среща с врачанския карст, която подготвя туристите за невероятното преживяване в пещерата, е още след излизането от Враца, сред отвесните скали на пролома “Вратцата”. Малката живописна река Лева се е врязала в основата на скалните варовикови зъбери, забили се в небето със своите 350 - 400 метрови върхове.

Малко история…

След освобождението ни от турско робство през 1878 г. един търговец на добитък от Враца Мато Гуцов започва да изкупува земята в района на пещерата и известно време тук са пасли стадата му. А в пещерата на хлад е съхранявал продуктите приготвени от млякото. Неговият син Христанчо Матов обаче решава, че може да се раздели с най-милия си имот, както той самият го нарича, и на 9 юли 1923 година прави дарение на туристическото дружество “Веслец” във Враца – пещерата със 100 дка земя около нея. Доста по-късно обаче започва благоустрояването на “Леденика” – едва през 1961г. През септември същата година е отворена и за посетители.

Възрастта на пещерата е приблизително 2 млн. години, а образуването й е започнало от дъното в посока към входа. Цялата работа по издълбаването на пещерната кухина е извършена от дъждовната вода. Дъждът е изпълвал съществуващи в скалния масив цепнатини, постепенно водата е размивала повърхността им и бавно ги е разширявала.

 

Първата зала, в която прекрачваме, носи името “Преддверието” -
(най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тя е с ледено кристална украса. В средата й се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. На пода стои красив комплект от ледени чаши и чинии, сякаш посипани с пудра. Тук-там блестят чудни синьо-бели водопади. Ледените сталактити приличат на мечове - кристални, къси или по-дълги до 4 метра, с диамантен блясък. Всъщност от тях идва и името на пещерата – “Леденика”. С интерес узнаваме, че 1 куб. см. от специфичните образувания в пещерата – сталактити, сталактони и сталагмити, се получава за 100-150 години.

За да проникнем във вътрешността на “Леденика”, се налага да изминем няколко метра ниско наведени и да преминем през прохода “Плъзнята”.

Стигаме до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озоваваме в най-широкото и високо място в “Леденика” – Концертната зала.

Голямата зала е с размери 60 на 45 метра, висока е 23 метра.

Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга.

На 2 юни 1963 година Врачанската филхармония изнася в тази зала голям тържествен подземен концерт. И оттогава залата носи името “концертна”… Да се слуша Вивалди под земята сред фантастични скални образувания, осветени с приказния лъч на прожектор, при великолепна акустика и температура около нулата, това е нещо невероятно, трудно изразимо с думи. За първи път след 15-годишно прекъсване такъв концерт стана възможен при откриването на реконструираната пещера “Леденика” във Врачанския балкан.

 

От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропаст, през коридора, наречен “Завеските” и отново се изправяме пред поредната трудност – как да преминем следващия проход.

Спираме пред него, за да научим от нашия водач, че “Това е най-тесният проход в “Леденика”. Наречен е “Проходът на грешниците” – в зависимост от броя на греховете едни минават по-лесно, други – по-трудно, а ако някой въобще не може да мине, значи е много “грешен” и стои и чака групата тук”. ;))) Дали съм минала!? А кой ли е направил следващите снимки! :))))))))

Преминали през “чистилището” някак съвсем естествено се озоваваме в “Бяла зала”, наречена така, заради двата огромни, чисто бели сталагмити в нея.

Тук виждаме Свекървиният език ;))) – най-големият сталактит в “Леденика” – 4.50м.

Съзираме още Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка.

И така неусетно стигаме най-високата точка на пещерата – “Седмото небе”, което е достъпно само за най-запалените туристи.

А какво има на “Седмото небе”!? Ако нямаш търпение да стигнеш до Леденика за да провериш… Прегърни човека до теб… с любов… ;))) Преживяването е същото… Вълшебно…

Автор: Адриана Зариан

Еротика Форум Запознанства