Я който като малък, докато е гледал пухкавите облаци и си е фантазирал как се е излегнал върху тях и те баааавно и спокойно го “возят”, да си вдигне ръката
такава гледка сьм видяла с очите си,когато пьтувах от нюйорк до лондон - оставаха два часа до кацането,но все още бяхме над океана - беше ранна утрин,някаква оранжева светлина огря целия самолет-бяхме се посьбуди ли вече /ако може да се нарече сьн,стоенето на стола цяла нощ/…над обалците сльцето беше обагрило хоризонта в оранжево,както на снимките,дори беше по-силно оранжево от това…всички говореха за красивата гледка…вече се чуваше тракане на чаши,чайници - стюардесите приготвяха чая и кафето за пасажерите - докато пиехме вече кафето тази омайна гледка беше отминала - и,до днес не сьм забравила тази картина — спомням за нея много често,макар и да са минали вече три години и половина от тогава…
bravo Adi! snimkite sa 4udesni.
Това е божествено!
Облаците се разстилат като една безкрайна пяна… а слънцето се опитва да надникне над тях и да ги дари с лъч светлина…
Jane,sama kakva romanti4na dusha si , brei
мерси Атериана
Я който като малък, докато е гледал пухкавите облаци и си е фантазирал как се е излегнал върху тях и те баааавно и спокойно го “возят”, да си вдигне ръката
П(осле).С(е сетих): Вдигам ръка …
такава гледка сьм видяла с очите си,когато пьтувах от нюйорк до лондон - оставаха два часа до кацането,но все още бяхме над океана - беше ранна утрин,някаква оранжева светлина огря целия самолет-бяхме се посьбуди ли вече /ако може да се нарече сьн,стоенето на стола цяла нощ/…над обалците сльцето беше обагрило хоризонта в оранжево,както на снимките,дори беше по-силно оранжево от това…всички говореха за красивата гледка…вече се чуваше тракане на чаши,чайници - стюардесите приготвяха чая и кафето за пасажерите - докато пиехме вече кафето тази омайна гледка беше отминала - и,до днес не сьм забравила тази картина — спомням за нея много често,макар и да са минали вече три години и половина от тогава…
Благодаря, приятели…
Прегръдка с един мой стих…
ДОМ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ
/Адриана Зариан/
Сътворих за тебе дом…
високо горе там, във висините.
Звездното небе ни е подслон,
Луната - люлка за мечтите.
Перце от ангел за милувка,
дяволско копито за екстаз.
Оркестър влюбени щурчета
опъват струните в захлас.
В огнището от сгушени светулки
къкри биле - тайнствен еликсир
(омайниче и незабравка
за кадем ще сложа най-подир).
Жар птица пламъка подклажда
на тази дълго чакана любов.
Орисница прошепва клетва:
До мен да си със всеки изгрев нов,
зареян в синевата му безкрайна
името ми да мълвиш…
Едно забравих да попитам,
дали умееш… да летиш!?