La bella maniera
Да имаш добри маниери, е способност, която изисква усилие за усвояването на заучени правила на поведение и в същото време умение да се прилагат с изразена лекота. Иначе казано, това изкуство се състои в ловкото служене с усвоените кодове. Способността да се владее е едно от най-ценните качества на цивилизования човек и това е един от начините да покажем, че го притежаваме. Но има и по-прагматична страна. Добрите маниери са безспорно и знак за принадлежност. Да знаем точно как да се държим в даден момент, означава, че сме част от тесния кръг на висшето общество. Затова, колкото по-естествени сме, прилагайки заучените правила, толкова по-сериозно потвърждаваме, че сме на своето място в това общество.
Връзката между човешкото поведение и художественото изкуство, скулптурата, музиката и литературата е най-тясна през италианския Ренесанс. Общата им точка е именно във владеенето на la bella maniera. Това е периодът, в който се създава понятието „добри маниери“. От благородниците, така както и от артистите, се изисква да изразят в своето поведение или произведение, че притежават la bella manierа. Те трябва да надминат благодарение на таланта си трудностите, срещани в съответното изкуство. А за това се съди по непринудеността, която лъха от произведението. Най-яркият пример за тази артистична способност е Микеланджело. Достатъчно е да погледнем „Създаването на Адам“, за да видим съчетанието от естествена лекота и дълбоко познание на художественото изкуство.
В аристократичния двор на Лоренцо ди Медичи от дамите се очаква да имат артистично поведение с подчертана грация. „Мадоната“ на Пармиджано е добра илюстрация за тази взискателност.
Човешкото поведение е считано за автономно изкуство, което също толкова се стреми към перфектност. Започват да излизат много книги за „добрите маниери“, истински инструкции за „перфектния придворен“. Libro del Cortegiano на Кастильоне и Galateo на Дела Каза имат огромен успех в цяла Европа, но най-вече във френския двор през ХVII в. (златния век на добрите маниери, особено по времето на Луи ХIV).
Дори след този бегъл преглед на италианския Ренесанс можем да констатираме, че до ден днешен ние оставаме свързани с него. Принципът, роден през ХVI в., е все още валиден: демонстрирайте вашите познания по savoir-vivre с грациозна лекота и естественост, защото това е ключът на успеха.
Ева Куванджиева Наполеоне
Дипломирана от Институт
Villa Pierrefeu в Швейцария
източник: diplomatic-bg.com
|
|
|
