Бесен селянин в атака

Добавена на: 10 октомври 2007 | В категории: Не чети! | Изпрати на приятел | Свържи се с нас

Човек и добре да живее, има съседи. И добре да се разбира със съседите си, понякога случва на индивиди, които родителите им ако знаеха какви олигофрени ще създадат, щяха да ползват презервативи предварително.

Настоящото е разказ за това, как се проявих като бесен селянин, за да се справя с един още по-бесен такъв…

Гневът се е развил като поведенчески, емоционален и телесен механизъм именно защото от него е имало полза през милионите години, през които на разни там твари им се е налагало да защитават териториите си, малките си или храната си срещу други, които са искали да им ги отнемат със сила. Той е автоматична реакция, която е помагала на животните, а после и на хората да се справят в трудни за тях ситуации и макар съвременното общество да го отрича като първичен и недопустим, то самото не е еволюирало достатъчно, за да няма индивидът никаква нужда от него.

Туй псевдо-научно обяснение обаче иде само за да послужи за предисловие на чисто битовата случка, която имам намерение да разкажа и която, ако не беше толкова смешна, щеше да е … абе смешна си е от където и да я погледнеш :). Сетих се за нея покрай темата за ужасните съседи във форума на бгмама.

Та на въпроса:

Живея на втория етаж в блок. В съседния вход живеят някакви абсолютни селяндури, които имат апартамент там, защото земята е била тяхна и са ги компенсирали с него за събарянето на къщата им. Освен, че редовно се занимават пред входа си с най-различни селяндурски дейности, свързани с къщата им на село - веене на боб, варене на компоти (на открит огън пред блока), белене на лук и т.н., общо взето всичките им съседи си имат проблеми с тях - било заради миризмите, пари за вход, шум и т.н.

Веднъж се връщам от работа и гледам чичката разчиства едно място между двата входа, по-близо до нашия, едно такова закътано, където обикновено децата си оставят колелетата и което се пада под моя прозорец точно. Като го питах какво ще прави там ми заяви, че щял да строи зайчарник и да гледа зайци (!?!?). Представяте ли си, зайци до жилищен блок?!?. Даже дъски си беше насъбрал. Аз бях в кофти настроение тоя ден и доста рязко му казах, че не може да гледа зайци в блока, щото миришат и да си върви на село да прави каквото му душа иска. Онзи само ме изгледа, но аз не останах да се разправям.

Следващата сутрин към 7 часа се събуждам от яко коване под прозореца ми - поглеждам: оня сковава зайчарниците… . Принципно съм много спокоен човек - трябва някой много, ама много да ми скача по търпението, за да се изнервя - ама тогава направо издивях. Не стига, че ми кове на главата безбожно рано, ами си мисли, че той като е миризлив аграр и всички трябва да търпят вонята на животни под прозорците си, само щото той така е решил. Обух само обувки, слязох долу както бях по гащи, взех му чука и давейки се от яд му казах, че ако не спре да кове, ще му счупя главата с него. Опита се да ми се кара, както обикновено прави с другите съседи, ако посмеят да му правят забележка за нещо…

Грешка…

На мене ми беше попреминал гнева вече, ама още бях ядосан и реших да продължа да се правя на страшен - замерих чука в стената, наритах каквото беше наковал, отковах с шутове няколко дъски и на висок глас заявих, че ако направи зайчарници, ще ги полея с бензин и ще ги запаля, а после, докато спи, ще запаля и него. Добре, че човечето не ме познава по добре, щото ако знаеше колко съм добричък и примерно как говоря на котката си все едно е бебе, никога нямаше да се уплаши от мене. Но в тоя момент трябва да съм изглеждал наистина ужасно (недоспал, необръснат, със зловонен дъх на неизмити още зъби…) щото имах чувството, че ще се насере, ей такива очи беше оцъклил и нищо не каза. След като се наспах, дъските ги нямаше, повече не се чу или видя нищо за зайчарници. От тогава арграрът ме заобикаля от далече и само ми мятат с лелката му (бе чиста бабичка си е) мръсни погледи, ама от това ми става още по-готино. Даже като го срещна го гледам нагло, защото поговорката казва - гъзът трябва да бъде ритан редовно, за да помни, че е гъз.

Та така - вместо да се опитвам да се разправям мирно с прост човек, което, както всички знаете е непосилна работа, се направих на по-прост от него и спестих неприятности и неудобства за себе си и съседите си.

Автор: Петър Стойков / Longanlon

Добави тази страница в: