Митология на изневярата
Бракът ни се ражда без бодли, но после някои от нас си слагат таралеж в гащите
Мит първи. “Изневярата винаги означава секс”
В действителност далеч не винаги съпружеската измяна цели секс с друг партньор. Много често мъжете и жените се надяват чрез извънбрачната връзка да намерят това, от което са лишени в законния си брак – разбиране, възхищение, загриженост. Дори когато любовниците имат вече и сексуална връзка, те са привлечени не толкова от сексуалното удоволствие, колкото от желанието да постигнат максимална близост помежду си.
Мит втори. “Склонността към изневярата е черта на характера”
По същия начин по-рано обществото се е отнасяло към алкохолизма, смятайки го за проява на слабост на характера. По-късно стана ясно, че това съвсем не е вярно. Множество изследвания доказват, че ако родителите са си изневерявали, то по същия път някога тръгват и техните деца. Явно, че става дума за поведенчески модел.
Мит трети. “Изневярата лекува”
В много изследвания се прокрадва мисълта, че любовните извънбрачни интрижки позволяват на съпрузите да получат това, от което са лишени в семейството (пълноценна сексуална връзка, по-лесно преживяване на кризата на средна възраст и т.н.). Това обаче е опасно заблуждение.Извънбрачната връзка може не само да увеличи количеството и да повиши качеството на сексуалните ни контакти, но да ни донесе като неочаквана зестра някоя болест, предавана по полов път, която да съсипе и здравето, и брака ни. Изневярата може да поукраси съпружеският ни живот, но може и да съсипе семейството ни. Според социолога Франк Питман, при 65 на сто от случаите измяната води до развод.
Мит четвърти. “Изневярата е безобидна”
Съпружеската измяна се описва в розови тонове в множество филми, превърнали се в класика на световното кино. В живота обаче изневярата унищожава взаимното доверие и уважение между съпрузите.Тя разрушава семейството и кариерата ни (спомнете си само за президента Бил Клинтън, който едва не загуби своя пост, заради връзката си с една практикантка в Белия дом).
Мит пети. “Той (тя) никога и нищо няма да научи”
Само че самите изневеряващи се издават. Връзката им извън брака неизбежно проличава в отношението им към законния партньор. Той, от своя страна, сякаш се сдобива с шесто чувство, че нещо не е наред, че сме се променили, че нещо крием. Трудно е да водим двойствен живот, колкото и великолепни актьори да сме, и няма начин това да не се отрази на брака ни.
|
|
|